Международна седмица за разкриване

Тази инициатива поде Бу в блога си.

Става въпрос за Международна седмица за разкриване 2010 (International delurking week). Блогъри канят читателите си да се разкрият и да оставят коментар.

Досега не съм участвала в подобни блогърски игри и верижни покани, затова ще ми е интересно да се включа за първи път.

Заповядайте! Ако желаете, ще се видим в блога ми. Дори да няма какво да ми кажете, едно „Здрасти!“ стига.

Специално за всички момичета, които четяха блога ми в Розали: Заповядайте!  Много от вас ми липсват и искам да ви видя отново.

Женски свади в политиката

В последните дни, три жени в българската политика успяха да натворят такива скандали, че да те е срам от тях.

Изслушването на Румяна Желева в Брюксел – едно място, една кандидатка с много български врагове, анонимни публикации за конфликт на интереси, ритане по кокалчетата и то пред цяла Европа. Това, което можем да си направим като мръсотия, няма друг в Европа, който да ни го направи. А това, че се излагаме, няма значение. Заплатите на евродепутатите май си заслужават сеира. Не знам колко е компетентна г-жа Антония Първанова за поста, който така безогледно държи да отнеме на Желева, но на стари ченгеджийски номера е добре обучена.

Третата дама няма пряка връзка със случая, но и тя ги натвори едни красиви, че да се чудиш… За Ирина Бокова иде реч.

Оставям настрана скандалното й семейство и противоречивото й минало, но и тя се показа като стар комунистически кадър с доста странни разбирания за морал.

Първо била шокирана от арестуването на Роман Полански. Разбирай, като шеф на ЮНЕСКО раздава морални присъди за неща, дето изобщо  не са й работа. Явно като човек, възпитан в здравите комунистически устои, за нея е съвсем логично, законът да важи за всички, стига да не си културен деец или нещо близък с властта. Тогава можем да оправдаем всякакви деяния.

Преди няколко дни й хрумна да осъди убийството на Боби Цанков като нагла атака, която излага на опасност свободата на изразяване и свободата на пресата. Пак в качеството си на генерален директор на ЮНЕСКО. Сигурно и тук, както при случая с Полански не е запозната с подробностите, но дайте да се изкажем…

За пореден път се убеждавам, че ние в България имаме повреда в чипа – отдавна спряхме да правим разликата между добро и зло, между закон и беззаконие, между чест и безчестие.

У нас е важно да имаш пари и/или пост във властта. Никой няма да те пита как и защо си стигнал до тях, важното е че вече ги имаш.

Срам!

Новогодишни обещания

„Не, моля те, недей!“, „Нещо подобно…“, „Всъщност, не!“, „Помощ! Помогнете ми“, „Извинете ме!“

Ей такива изрази чувам от няколко дни, изречени от буболечка на 2 години и 4 месеца.  Не че се чудя откъде ги чува…

Празниците са времето, в което си припомням колко удивителни са децата. Срам за нас – само тогава имаме време да ги слушаме внимателно, да говорим с тях, клякайки на нивото на очите им и приемайки всичките им „капризи“ като нещо, което трябва да изпълним.

Добре, че все пак се чува: „Коледа е!“, „Цункай ме!“, „Обичам те, мамо!“, „Наспах се, къде са подаръците?“, „Чук! Пияницо, наздраве казах!“, „Влакчето се наспинка – пусни ми го!“ , „Казах, че има пиш – дай ми награда!“, „Пазя акито в дупето – ама не казвай!“

Ей такива неща имам времето да чувам по празниците и разбирам, че или имам проблем с ушите, или трябва да увелича драстично полезното време с детето. Истински полезното, не онова, в което все някой трябва да прави нещо, защото няма време.

Сега, като се уютваме от 10 дни, разбирам колко пропускам в лудницата, наречена „работни дни“. Това ще ми е Новогодишното обещание – да намаля оборотите.

Весели празници!

В очакване на Коледа

Тази Коледа е първата съзнателна за Ирина. И понеже нямам търпение да чакам до Бъдни вечер, за да направим украсата, направихме го по-рано.  Установих, че имаме цял кашон с играчки, които трябва да се подредят… като първо се опазят от палавите ръчички.

Това й е третия празник откакто се е родила, но за първи път разбира за какво са елхата и играчките – успя вече да унищожи част от тях.

Не разбира това с писмата за Дядо Коледа, защото единственото й желание да притежава нещо е свързано с шоколада. Не мисля да я поощрявам да мечтае за още играчки, и без това вече няма къде да поберем тези, които си има в момента.  Предполагам, че на следващата Коледа вече ще има цял /съзнателен/ списък с желания.

Някакви идеи къде да я заведа до 20 декември, за да види истинско Коледно празненство -  базар, театър, детска програма…

P.S. Опитах се да й обясня защо елхичката е изкуствена и защо не купуваме отрязана, но май и екологичните въпроси ще ги отложим за след някоя и друга година.

Камен бряг и Огънчето

Знаех много за Камен бряг като предпочитано място за всякакви хора – хипари, катерачи, антиглобалисти, хора на изкуството или просто любители на спокойствието и морето, каквото е било преди туризма. Тук от години се посреща July Morning, опъват се палатки, ловят се миди и рапани, свирят китари, катерят се скали. Няма плажна ивица, няма места за шезлонги и чадъри. Има тясна пътечка до малко скалисти местенца, от които можеш да се метнеш в дълбоката вода.  Скалите изглеждат невероятно красиви. Всяка година тук има състезание по скално катерене.

В селото се дават квартири под наем, има само две кръчми. В едната ни водиха хора, които я посещават от 10 години и твърдят, че кухнята не се е променила. Готвят наистина добре. Има и хотел, който ми стои малко нелепо в селце, населено само от къщички с дворчета,  в които можеш да си наемеш квартира.

Слава Богу, тук морският климат е по-суров и от средата на август става по-студено /въпреки че ние случихме на прекрасно време през целия месец/, вали по-често, а целият район е ветровит. Често се появява и Дяволското течение, което се появява в морето като река и тегли рибарските лодки на километри от брега. Видях го това чудо докато бяхме на нос Калиакра и ме е яд, че не го снимах – късно ми обясниха местните, че е това.  Въпросното течение променя и водата, която „се обръща“ за няколко дни и температурата й пада до 14-15 градуса – невъзможна за къпане. Май това е спасило Северното Черноморие от презастрояване, кичозни хотели и туристи, които да развалят и малкото останали девствени местенца по морето.   

Огънчето е метална тръба с газ, който изтича от поне 20 години, когато са правени проби за добиването му. След като се е разбрало, че това не е особено рентабилно, нещата са оставени така. Е, местните разправят, че Огънчето го е имало от време оно. Ако някой има по-точна версия и аз съм в грешка, ще се поправя. Ентусиастите поддържат огъня, който угасва само при силни дъждове. Иначе си гори и дори е оградено с камъни като огнище. Вечер стават супер купони, стига първи да сте се добрали до огъня. През деня винаги има някой, който си пече разни морски деликатеси на ламарина. Поставени са и кофи за разделно събиране на боклука.

Не са един и два нещастните случаи, които стават на това място. Нощите са тъмни и не е трудно да объркаш посоката и да стигнеш до стръмните скали. Макар и да е обезопасено мястото около една част от брега, огромни пространства са опасни за неопитните туристи.

 

Със сигурност тук стават невероятни веселби, но  малко пренаселено ми се стори, имайки предвид, че това лято търсехме пълно уединение. И все пак Камен бряг е прекрасно място със свой дух, което да ти помогне поне за малко да скъсаш с цивилизацията. Засега. Видях, че има новопостроени вили, както и малък затворен комплекс от 4-5 къщи и дано това да не е началото на края и на това селце.

Резерват Яйлата

Тъй като лятото си отива, а спомените от прекрасния морски август започват да избледняават ще си доставя удоволствието да си припомня отново Северното Черноморие.

Започнах с Шабла, където базирахме едномесечния си лагер. Продължавам с местата, които обиколихме – в обратен ред, според впечатленията, които оставиха.

Национален резерват Яйлата.

Това е приморска тераса, разположена на 300 декара земя, отделена от морето с 50-60 метрови скали. Намира се на 2 км. от Камен Бряг.

Когато бях дете и пътувахме за морето, винаги ми тупкаше сърцето, когато пристигахме по изгрев и виждах водата за първи път. За съжаление, изгубих това чувство с годините. Когато обаче стъпих в началото на Яйлата усетих отново това сърцебиене – мястото е уникално. Просто от гледката ти спира дъхът. Без да преувеличавам.

Ако се върви успоредно на морето, Яйлата започва от Камен Бряг и свършва чак до курорта Русалка /онази на Баневи/.

Височината е страховита и над морето не е обезопасено. Жалко, че снимките не могат да пресъздадат усещането за бездната, която дебне под краката ти, ако направиш само една погрешна стъпка.

В тази връзка – обуйте си удобни обувки, ако искате да обиколите всичко и да не се подхлъзнете някъде. Носете си шапка, намажете се против слънце и задължително си носете вода. Ако сте с деца или домашни любимци, не ги изпускайте нито за секунда от погледа си. Всъщност дръжте ги плътно за ръка или на каишка, защото скалите са много високи, а падането може да е фатално.

Все пак имаше някъде пътечка, по която семейство с две дечица бяха стигнали и се къпеха в малко заливче с плитка вода.

Яйлата има много богата история – била е пещерен град със 101 жилища, строени са гробници в скалите, има останки от крепост, имало е място за разтоварване на кораби, в което много антични, средновековни и турски кораби са потънали при героични битки. Мястото е предпочитано от иманяри, подлъгани от легендите, че златни монети буквално изскачали изпод земята, когато завали пороен дъжд.

На различни видове птици обаче Яйлата е пребогата. Птиците ползват скалите за свои жилища. Най-известни са кормораните и дроплите.

Тъй като бяхме с дете и куче, не стигнахме до скалната църква „Св. Панталеймон“, която също е в скалите и пострада при земетресението в Шабла.  Видяхме я затворена и вероятно са я укрепвали, както писаха в медиите.

И сега си позволявам да постна тук една снимка, на която, разбира се ще цитирам източника. Правя това, защото едва ли ще мога да снимам Яйлата през зимата, а тогава тя е още по-красива и опасна.

Авторът на снимката е Николай Генов. Описал е много точно очарованието на всички диви места по Северно Черноморие. Публикацията намерих в сайта на Photosyntesis.

Изчерпателна информация за историята на Яйлата има в сайта на Шабла и региона. http://shabla.be/region/yailata_reserve/

На 2 годинки

Върви си времето и на 15 август моето бебе Ирина, родено с толкова шум, си стана на 2 годинки. Бебето вече е дете, или както то само обича да се представя: „Аз съм Иринка, най-доброто дете.“ Произнесено по доста бебешки, де.

Този рожден ден го празнувахме в Каварна, защото това беше най-близкото цивилизовано място до августовския ни базов лагер в Шабленска тузла.

2 годинки е възраст, в която детето все още не държи на шумни партита с много деца, балони, гости и т.н. Празнувахме така първия рожден ден и май по-развълнувани бяхме ние с татко й, отколкото тя.

Все пак, за да се отбележи подобаващо денят, са нужни само четири неща.

1. импровизирана торта със свещичка

2. поздравления за рождения ден

3. пързалки и люлки

4. не просто подарък, а торба с много подаръци.

 

Винаги, на всеки рожден ден на Ирина ще си спомням с умиление смелия експеримент, който направихме със списание Моето дете и Розали.

Мая, благодаря ти за идеята и цялата организация. Благодаря ти и че беше до мен през цялото раждане. За първи път си признавам, че не се страхувах, защото и ти беше там.

„Майките“ на Теодора Димова

Отново прочетох в Блогосферата публикация за „Майките“.

Първо разбрах за книгата от Лидия, след това в Гугъл намерих доста писано за нея. Днес видях, че и Моника е писала пак за това. Направи ми впечатление, че всички я четат бързо и през нощта. Включително и аз. Не се стърпях да драсна два реда за това.

Няма да коментирам таланта на Теодора Димова. Думите ми са малко, за да го опиша. Теодора, ако някога прочетеш това – благодаря ти, че си толкова талантлива и че пишеш така прекрасно.

„Майките“ ме беше стиснала за гърлото доста време, след като я прочетох. През нощта. Прочетох я на един дъх, защото няма оставяне. Болеше ме от нея, поплаках си, мислих много за децата и майките, също и каква майка ще съм или вече съм самата аз.

Книгата все още стои на нощното ми шкафче и не мога да я прибера при другите книги. Не мога да я архивирам, нито да я сложа в графата „просто прочетено“, но ми е трудно да се връщам често към нея. Просто тази книга боли. Особено сега, когато имам дете и я чета по друг начин.

Препоръчвам. Задължително четиво за всеки родител. Задължително препрочитане, всяка година след всеки рожден ден на детето му.

Лято в Шабла 2009

За първи път от четири години на море. За цял месец. Не помня почивка за повече от седмица от години. Затова се понесохме към Северно Черноморие цял керван – двама възрастни, едно дете и куче.

Предимства на пътуването към Северното Черноморие:  всичко след Каварна е диво, забравено и някак подминато от цялата хотелска и строителна истерия. Тук няма хотели, дискотеки, софийски барове, шезлонги по плажовете. Всъщност плажовете са неохраняеми навсякъде. Луксозни места няма. Има къмпинги, квартири и семейни хотелчета. Няма курорти, а селца, които предлагат места за летуване. Затова има малко туристи, точно толкова колкото да запълнят къмпингите и местата за опъване на палатки. Прекрасно – никаква гмеж по плажовете, улиците и пътищата.  Животът е ситуиран в къмпингите на Шабла и Дурнкулак и вилите на селцата. Вечерите са тихи, защото хората, които идват тук също търсят спокойствие и тишина, кръчмите затварят най-късно в 12 вечерта, а шумни компании така и не срещнах.

плажът на Шабленска тузла през уикенда

Пътят е прав, в отлично състояние и няма трафик. Е, изключвам румънските коли, които идват на плаж през уикендите, но те са дисциплинирани шофьори и пътуването е спокойно. Изобщо, цялото пътуване по пътя за Варна и Северното Черноморие няма нищо общо със стреса и кофти тръпките на тесните и натоварени пътища, тройните изпреварвания и срещите с киселите гъзари по Южното.

пътят е прав и спокоен на повечето места

Интересното по пътя е, че морето не се вижда директно. Виждат се плодородните добруджански земи, засятите ниви, десетките вятърни генератори, но морето е далеч от пътя. Като казах генератори, няма как да не спомена „WOW ефекта“, който предизвикват у всеки простосмъртен, който не е виждал такова чудо, мултиплицирано на едно място.

вятърни генератори, близо до Нос Калиакра

 

Ще продължа с инфо и лични впечатления от Шабла, Крапец, Дуранкулак. Дотогава вижте много полезен сайт: www.shabla.be

Земетръс в Шабла

Разхождах се сутринта, за да снимам из къмпинг Добруджа до Шабла, когато се чу адски тътен. След секунди земята се разтресе.

5 по Рихтер с епицентър Черно море. Беше не повече от 5 секунди, но усещането е кофти. Бях на асфалт, а около мен имаше бунгала – дори без опасност нещо да се срути върху теб, си е страшно да загубиш почва под краката си.  Докато хората наскачаха навън, вече тичах към нашето бунгало – Пламен, Ирина и кучето бяха там. Малко уплах, хората се суетяха и всичко отмина. 

Като споменах кучета – къде останаха героичните истории за куджовци, които усещали земетресенията, спасявали бебета и изкарвали семействата навън. Нашата мастия не беше разбрала нищо, а докато земята се тресеше, едно малко ретривърче пред очите ми подскочи, очевидно събудено от труса. Дотук с умните ретривъри /каквато порода се пише и нашата/ и инстинктите им.

Малко инфо от други хора: Къмпинг Добруджа е на няколко километра от град Шабла. Хората, които работят тук /магазинчето, кръчмите, бунгалата/ разказваха, че в къщите им са падали мазилки, на места децата държали телевизорите и компютрите и не искали да излизат навън. В една къща е паднал бойлер. Слава Богу, няма сериозни разрушения и жертви. Хората са си на плаж, карат си лодките, един джет си пори вълните, всички са спокойни.

Та така, поздрави от Шабла.

За къмпинга и условията ще пиша допълнително. Има полезна информация за всички, които мислят да идват насам.