Как се маха ли? Болезнено, ревливо и с много угризения на съвестта.
Тази вечер Ирина заспа за първи път без биберон. Искам да изтрия от паметта си снощната вечер, защото беше болезнено и за нея, и за мен.
След като Ирина стана на 1 година и 8 месеца реших, че е време да преминем от бебешкия в детския период и да премахнем малката зависимост „бибАТА“.
Ирина е кърмена година и два месеца. От първите месеци ползва биберон. Твърде много и дълго се е успокоявала с този малък уред. Като дългокърмеща майка трябваше да избирам дали гърдите ми, освен да хранят, ще са залъгалки, или ще ползваме биберон. Избрах второто. В този ред на мисли се сещам за вица: Каква е приликата между детските играчки и гърдите? И двете са направени за деца, но татковците си играят с тях!
Както и да е – след определена възраст „бибАТА“ стана нещото, което я приспива, успокоява, разнообразява, когато й стане скучно.
Говорила съм на тази тема с много приятелки и всички са на мнение, че до две години биберонът се премахва лесно, след две години става трудно и болезнено. Да, обаче никоя не сподели, че процедурата е гадна, макар и кратка /една-две вечери/.
Всичко е въпрос на една вечер, в която на детето му се доспива. Дори да е прекарало прекрасен ден, в който всичко е било забавно, пълно с разходки, пясъчници, люлки и всичките уреди за забавления, на които висим всички родители всеки ден, киселостта е на лице. Започва мрънкане, което прераства в лек рев, в който можеш все още да обясняваш, че „бибаТА“ е забравена при Мишето /детегледачката, която я гледа у тях/ и утре ще е тук. Ревът преминава в тръшкане, блъскане по вратата, която да отвориш, за да отидете да проверите дали все пак нещото не е в кухнята. Гушкането и обясненията имат временен ефект. О, чудо! Детето заспива в 21,30 и ти си отдъхваш. Вечерта е прекрасна – детето е заспало, ти си седиш в креслото с лаптопа, таткото е на мач, тишината е прекрасна… докато не става 22,30 часа.
Събуждането е с крясъци „бибАТААААААА“ и вече нищо не помага. Няма гушкане, няма обяснения, няма надвикване на рева, защото те ритат и се ляга пред вратата, която трябва да заведе клетото детенце в кухнята и да открие, че биберонът не е там. Крясъците „бибАТА“ са прекъснати от малко пиене на вода, захласване с играчки, което трае не повече от минута, но ревовете не свършват…
Времето тече, минават 20, 30, 50 минути в рев, който прераства в хълцане, задавяне и молене за „бибАТА“. Сърцето ми се къса. Сърцето на Ирина ще й изскочи през пижамата, докато се опитвам да я вдигна от земята, където лежи. Ходим в кухнята, пие вода, гушка ме, бута ме, рита ме, моли се, пак ме гушка…
Сядаме в креслото. Гушкам я и се опитвам да й пея. Крещи „Не!“ и ме бута. Преди обичаше да й пея за Зайо и да заспива. Реве ми се. Нищо не помага. Накрая сяда в мен, гушвам я и й държа челото така, както майка ми го държеше, когато повръщах като дете. Заспива, докато хлипа и хълца. Иде ми да се гръмна!
Слагам я в креватчето, а тя проплаква насън. Сипвам си едно питие и се разревавам като магаре. Тихичко, за да не я събудя. Искам да се гръмна наистина. Никога, по никакъв повод не съм я оставяла да плаче повече от 3 минути. Не съм й съставяла режим на хранене, на сън, не съм я възпитавала с онези безумни режимни методи, с които майките ни са ни възпитавали като бебета.
Толкова ми е гадно и смотано, че не ми се прави нищо. Чувствам се като инквизитор. Мразя баща й, който в момента си рита мач, както всяка сряда вечер. Не че той щеше да ми помогне с нещо. В подобни ситуации Ирина иска аз да я гушкам, приспивам и милвам. Когато са двамата е друго, но като сме тримата, всичко е драматично като за мама и само мама има право да успокоява.
През нощта Ирина се изправи в креватчето както всяка нощ и я преместих при нас. Пита за биберона 1-2 пъти, но толкова й се спеше, че се нави да я гушна и да заспи. Сутринта биберонът беше заменен от химикал, с който си нарисува краката до неузнаваемост. Сутрин „бибо“ помагаше да тушираме събуждането в 7 и да си доспиваме до 9,30. Май това ще се промени. Баси, искам сън!
Днес цял ден бяхме навън. Обедният сън беше в количката и нямаше нужда от биберон. Сети се за това чудо, когато й се доспа. Сама каза, че: „Миши… бибо… там!“. Вечерта нямаше рев. Просто по някое време легна на канапето, след това се нагъзурчи и заспа. Олекна ми. Помагало значи.
Мразя репресивните мерки, никога не съм харесвала режимите и съм се водила по детето. Но този път се наложи да го направя. Набрах смелост, не знам как, но май се получи. Ще видим утре как ще е . Боли ме, но помогна.
Ако това ще те утеши… все пак сте имали година и нещо спокойствие покрай биберона – в сравнение с това няколко дена се изтърпяват
Синът ми и трима от петимата ми племеници се отнасяха с тотално пренебрежение към бибероните и рекации в градация от възмутено изплюване до още по-възмутен рев в момента, в който някой успее да им набута биберон в устата.
Спокойна нощ ти желая
Благодаря ти за коментара. То всичко е нормално с биберона, докато не трябва да изтърпиш рева на детето си – няма такава болка и драма. Само ние си знаем какво е, няма значение, че отстрани е нищо и никакъв рев.
P.S. Следя всеки ден как върви къщата. Вие реализирате мечтите ми всеки ден за дома – такъв, какъвто трябва да е. Успех!
С по-големия ми син беше много лесно, той почти сам се отказа малко 1 година.
С по-малкия беше доста по-трудно, пробвахме веднъж, беше на 1 година, той си засмука пръста, спряхме веднага. Аз го убедих да спре с бибирона като стана на 2 години. Не си спомням какво точно му говорих, но той вече се чустваше по-голям и говорих с него като голям. Най-изненадващо той се отказа.
Уф, при нас случая завърши на втория ден, но се налагаше да се носим на ръце.
Всъщност биберонът е първата лъжа в живота на човека. А пък махането му е просто първата тренировка, че „животът е сурав и курав“.
Успех и търпение – само да не се поддадеш на натиска да върнеш биберона
Браво на теб! Дано да успееш наистина. И ние имаме същия проблем, но още не мога да се справя. Когато се роди моята дъщеря, племенницата ми беше на година и осем месеца и при всяко скисване търсеше биба – общо взето по цял ден я размъкваше – и в същия ден я бяха отрязали и й казали, че бебето е изяло бибата – един час крокодилски сълзи за отрязаната биба и дотам. А пък малката вече е на година и седем и аз се опитвам, ама нещо за спането още не мога да я излъжа. Всъщност успокояването с бибата за щяло и нещяло през деня го махнахме отдавна, ама вечер си я търси и през нощта като се събуди. Та, незнам как ще се справим с този проблем.
P.S. Всъщност незнам кое е по-лошо – със или без биба. Става въпрос още докато са бебета. Защото имам приятелки, на които децата не искаха биберон и ми се струва, че приспиването и люшкането на ръце на 12 кила или заспиването на гърдите на мама на такова голямо дете би ми дошло в повече.
Така че, ще ми се наложи и аз да издържа две-три вечери /надявам се/ тръшкане и реване, ама какво да се прави…
Ох, съчувствам ти най-искрено.И нас това ни чака, но има още време.
Иначе големият ми син не искаше биберон и съответно никога не съм имала проблем с отказването.
Нашето тепърва предстои.
Благодаря ви. Успокоих се, защото днес детето си е доволно и щастливо. Присеща се за малко без драми, даже имахме малък фал – бръкна в чантата и напипа точно биберона, който бързо й взех от ръцете с обяснението, че това не е това
Струваше си да го направим това чудо. Ще видя как ще е със заспиването тези дни.
ох ако е само 2 нощи и аз ще пробвам но незнам дали ще успея.
Не иска новата бибка а старата е толкова зле че и оставя пъпки около устните и все си мисля да я махам и ми е жал като ревне.
нощта е една, поне при нас и поне засега. действай, че след две години казват, че става страшно.
ние използвахме следния трик:
когато тя изгриза бибата, ние рекохме: това е боклук! то е изгризано от някой вече!
и така, лекинко-полекинко тя ррррррразбра, че бибата не е за нея, тя е за бебета.
а гадното е, че точно по това време им растат зъби….
Нашият го махнахме след като го напъха в компютъра и го търсихме няколко часа
Доста лесно сте минали
Аз пробвах оня трик с рязането преди няколко месеца, ефектът беше обратен. Рев и нервиране, никакъв следобеден сън два дни. Изчаках с махането досега, защото още растат зъби и биберонът помагаше за чесане на венците, за справяне с раздразнението. Остава да пораснат още 2-3 зъбчета, да видим как ще е без.
Преди няколко вечери минах през подобен ад, защото не искаше да заспива в леглото си. Понеже наскоро тръгнах на работа и явно доста и липсвам исаше да е нон стоп на гърда и в ръцете ми (сега е на година и 2 месеца). Ситуацията премина през описаната от теб схема, но на 2-рата вечер се примири (а тя лесно не се предава, да не кажа, че не помня прецеденти:))). толкова рев обаче изрева, че се притесних да не й стане нещо. Не знам как ще се справя и с отбиването, защото вече страшно ми тежи, но е Анна е във вихъра на зъборастежа и засега това е мираж! С биба заспива, но няма нищо против да й я измъкна от устата след минута – две. За бибката май няма да има големи драми, въпреки че доста трудно й се отдава да заспи, ако не я засмуче. Само още малко ще почакам като теб да попорастнат гадините и да избият всички, та да не я травмирам излишно. После съм намислила с Даум Екзол (горчивото кремче против гризане на нокти и смучене на пръсти)да си намажа зърната, та да видим дали ще помогне, а ако трябва и бибката. Ох, предупредиха ме , че няма да е лесно, но никой не каза, че ще е чак толкова всъщност:)))…това да отгледаш човек!
Уважаеми Българи,
Искат да отменят Българския Език като задължителен, т.е. държавата ни
няма да изисква от гражданите си да знаят граматични и пунктуационни
правила. Той пак ще се изучава, но няма да се изисква. „Няма държава,
която да не изисква от гражданите си, които са минали българско
обучение, да не знаят книжовен език. Няма значение турци, роми,
африканци, араби. Щом са граждани не трябва да се съобразяват със
законите и правилата на държавата, в която имат гражданство…“
Това е предложено от председателя на Комисията по образованието и
науката господин Лютви Местан. На 20 март е прието на първо четене без
възражение. Защо не е казано по новините никой си няма и на представа.
Апелирам всички, които имат българско самосъзнание да подпишат
петицията, защото иначе от България скоро няма да остане и следа. Това е
скандално и не бива да се остави така.
На по-долу посоченият електронен адрес можете да подкрепите българския език.
Ако одобрявате петицията можете да я препратите на ваши познати.
http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html
Разсмя ме като си спомних как преди 17 години отказвахме дъщеря ми от биберона.
))Водим я на лекар , той се смее и вика, че няма дърт човек с биберон.Накрая прочетох, че децата трябва да се плашат с непознати думи. И нали беше времето на прохождащата демокрация й казахме, че страшният конгрес и страшната кофедерация са дошли и са взели биберона.Отделно като легнем, дядо й чука на вратата и казва с дебел глас: „Тук сме страшният конгрес и страшната конфедерация. Търсим деца с биберони“ и тя отговоаря: „Махайте се, няма такива деца“.
Беше вече на 3 години и без биберон-залъгалка не заспиваше. При всеки опит да махнем биберона резултатът беше един и същ – 39,7 температура. От зор. От саклет.
Така я отказахме. Но после телчета, брекети и куп неприятности и много пари.
Та моят съвет е – НИКАКВИ биберони!
И да пореват малко-голяма работа.Майките сме за бой. Това е.:)))
хахахах, доста творческо решение сте намерили с тези конгрес и конфедерация
Мила Мама, която си писала за преди 17 години – само искам да спомена 2 неща – днешните биберони са анатомични и много трудно биха предизвикали изкривяванията на зъбките, които после трябва да се коригират. А плашенето на децата със страшни думи и дебели гласове е доста неприятно нещо, което да им се причини, чак клони към недопустимото:)
Мило Мишленце, не се поддавай на такива догми от типа на „след 2 години отказването е страшно“. Всяка майка си познава детето, всяка майка може да прецени дали още има нужда от биба. Не позволявайте да се чувствате виновни, че някой казал нещо, гледайте децата си и слушайте интуицията си.
Моят опит – едната ми дъщеря я уговорихме да махне биберона без драми на 2г и 7 месеца – е, и? Другата – не пожела от раждането си биберон и имаме някои трудни моменти – е, и?
Децата са личности – те могат да си преценяват. Има някои страшни неша, наистина, но биберон за заспиване на дете над 2 години съвсем не е от тях:)
Има и по-страшни неща от смукането на биберон
– като смукането на палеца, например. Нали. 
Малката ми дъщеря не искаше биберон, искаше си пръста. след опита да й го „вържа“ с лепенка и бинт, за две нощи установих, че си мъча детето и я оставих да си смуче каквото си иска.
Отказах я на четири години. Точно. Вечерта на рождения й ден й обясних, че вече е голяма и не трябва да си лапа пръста. Е, обясних го няколко пъти, но тя разбра, положи усилия и се справи – без травмите, които оставят плашенето и принудата.
И за сравнение ще кажа: голямата ми дъщеря не си лапаше пръста, не смучеше и биберон. На 7 годинки носеше шина.
Малката – смучеше си пръста до 4 годинки и сега има най-правите зъби и захапка на света
Така че – не изпадайте в крайности и не си тормозете децата
Има си време за всичко, идва си времето за всичко. 
Зъби се оправят, психика – не 
Zdrawej, Деси казваш ужасяващ рев и сигурно е така, но си щастливка, че си с момиченце. Когато имаш момче, отказването от бибата е смешно неразположение пред дрането , сълзите и изтощението , предизвикани от забелването на пишката!!!!!!Ей това за мен до момента, де беше най – големия ужас, който съм преживяла.Той не можеше да пишка, рев, а аз рева с него, баба му като влезе и ни види- и тя с нас ……абе драма голяма и както казваш ти само за 2 дена, ама какви…..
А с бибата се справихме без никакъв проблем беше на година и месец, когато видях, че изпускайки я зад леглото на 2 пъти, успява да заспива и без нея.Реших, че това е момента и вече е готов и не се излъгах.Пак дискомфорта траеше не повече от 2 дни.Обаче за спането сутрин си много права- край с излежаването до 9.00
Стана малко дълъг пост, но пък ми беше приятно:)
Поздрави и целувки от нас с дивака:)))Вече е на 1,5 год!!!
Моите драми с бибата са вече седмица. Всичко беше като по вода, а сега е с нагоре краката, а аз съм в нервна криза. Габи е на година и половина, ей така изведнъж нещо ми щукна и отидохме да го изхвърлим заедно в кофата за боклук. Два дена голямо дране и реване, аз също го изтърпявах с ужас и свито от болка сърце. За обедния сън в леглото от рев се напикаваше по няколко пъти, аз сменях чаршафи, миех я. От нерви изхвърляше всичко от леглото, както и шишето й с вода, което е със сламка. Уж на третия ден нещата се поуправиха, ама не … Не мога да разбера заради бибата ли, заради последните 2 кучешки, които излизат, но освен заспиването, почна да не иска да се къпе, да сяда в количката и всичко е с тръшкане и реване, направо се побърквам вече и не знам какво да я правя. Като я гушна, се успокоява, но не искам да се учи да заспива в мен, седя до креватчето й, докато се унесе малко и гледам да не хвърля шишето с вода, сега то и аз й заместваме бибата. Дано мине по-скоро
махането на биберона си е стрес за детето, ако с това се е успокоявало. защо просто него гушнеш, за да се успокои и заспи? не виждам нищо страшно в това. не е ли мъка за детето, да иска да го гушкаш, а да му отказваш?