The Pursuit of Happyness / Преследване на щастието (2006)

В главната роля: Уил Смит
Този филм ме е стиснал за гърлото от известно време и все не мога да се наканя да пиша за него.
Много е важно на колко години си, когато гледаш „Преследване на щастието“ и дали си родител. Установих го, след като 23 годишният ми брат отбеляза: „А, готино филмче.“, докато ние с Пламен обяснявахме колко истински тъжен и гаден е този филм. Защото ние сме над 30 и имаме дете.
Когато си сам или с гадже, животът ти може да се побере в една чанта. Нищо не може да те закотви на едно място или ще преживееш много бързо разни финансови катаклизми. Когато имаш дете, нещата не стоят точно така.
„Преследване на щастието“ не е просто поредният филм по действителен случай, който показва какво правят мотивацията и американската мечта в действие. Показва какво се случва с живота ти, когато си родител. Както си започнал с големите планове и ентусиазма от нова работа, красива жена и прекрасно детенце, така се озоваваш на улицата, изоставен от същата красива жена и трябва да оцеляваш. Много по-страшно – трябва да се грижиш и за детето си.
Във филма има някои ситуации, пред които ни изправя животът поне веднъж. Тогава се разбира дали сме истински хора.
След много разочарования, финансови проблеми и неплатени сметки, героят на Уил Смит беше напуснат от жена си. След това тя му остави и детето, за което той не се отказа нито за миг да се грижи. Дълго време си задавах въпроса: Защо? Да зарежеш мъж, който е мързелив, не полага усилия, отдава се на пороците си и зарязва семейството – ОК. Но, не трябва ли жената да бъде тази, която застава до мъжа, когато той се бори семейството да има къде да живее, да има храна, детето да има подарък за рождения ден? И двамата работеха, и на двамата им беше трудно, но той не ги заряза, защото е по-лесно. Направи го тя. Знам, че в живота няма идеални мъже, но добрият съпруг и грижовният баща заслужават подкрепа и разбиране. Щеше да е супер животът винаги да е гладък и да имаме от всичко, но често не е. То всяка жена може да е добра съпруга, като има пари, работата върви и сметките са платени. А когато няма и сметките не са платени?
Когато той загуби квартирата заради неплатени сметки, изгониха го от хотела, не се вредиха в приюта, с детето отидоха в метрото. Таткото разказа една приказка как те са невидими и се пренасят във вълшебен свят. Спаха на пода в тоалетната на метрото. Докато детето спеше, гушнато в краката му, някой блъскаше по вратата, а той плачеше. Само един баща може да разбере колко страшно и тежко е това. Защото винаги има с какво да нахраниш едно дете и да го облечеш, но един от най-големите страхове на един родител е, да признаеш на детето си, че не знаеш къде ще отидете и да го оставиш без покрив над главата.
Може би най-важната сцена във филма е играта на баскетбол между баща и син. Сцена, която често трябва да си припомняме, когато възпитаваме деца. „Никога не позволявай на някого да ти каже, че ти не можеш да направиш нещо. Дори на мен.“
Няма да разказвам цялата история. Тя е изпълнена с много истински неща, някои от живота, други – украсени по холивудски. По американски имаше и хепи енд. По човешки – този филм остана като малък наръчник за мен и потвърждение на правилото, че трудните времена отминават, но истинските хора остават.
Наградите и номинациите за този филм:
Скорошни коментари