Знаех много за Камен бряг като предпочитано място за всякакви хора – хипари, катерачи, антиглобалисти, хора на изкуството или просто любители на спокойствието и морето, каквото е било преди туризма. Тук от години се посреща July Morning, опъват се палатки, ловят се миди и рапани, свирят китари, катерят се скали. Няма плажна ивица, няма места за шезлонги и чадъри. Има тясна пътечка до малко скалисти местенца, от които можеш да се метнеш в дълбоката вода.  Скалите изглеждат невероятно красиви. Всяка година тук има състезание по скално катерене.

В селото се дават квартири под наем, има само две кръчми. В едната ни водиха хора, които я посещават от 10 години и твърдят, че кухнята не се е променила. Готвят наистина добре. Има и хотел, който ми стои малко нелепо в селце, населено само от къщички с дворчета,  в които можеш да си наемеш квартира.

Слава Богу, тук морският климат е по-суров и от средата на август става по-студено /въпреки че ние случихме на прекрасно време през целия месец/, вали по-често, а целият район е ветровит. Често се появява и Дяволското течение, което се появява в морето като река и тегли рибарските лодки на километри от брега. Видях го това чудо докато бяхме на нос Калиакра и ме е яд, че не го снимах – късно ми обясниха местните, че е това.  Въпросното течение променя и водата, която „се обръща“ за няколко дни и температурата й пада до 14-15 градуса – невъзможна за къпане. Май това е спасило Северното Черноморие от презастрояване, кичозни хотели и туристи, които да развалят и малкото останали девствени местенца по морето.   

Огънчето е метална тръба с газ, който изтича от поне 20 години, когато са правени проби за добиването му. След като се е разбрало, че това не е особено рентабилно, нещата са оставени така. Е, местните разправят, че Огънчето го е имало от време оно. Ако някой има по-точна версия и аз съм в грешка, ще се поправя. Ентусиастите поддържат огъня, който угасва само при силни дъждове. Иначе си гори и дори е оградено с камъни като огнище. Вечер стават супер купони, стига първи да сте се добрали до огъня. През деня винаги има някой, който си пече разни морски деликатеси на ламарина. Поставени са и кофи за разделно събиране на боклука.

Не са един и два нещастните случаи, които стават на това място. Нощите са тъмни и не е трудно да объркаш посоката и да стигнеш до стръмните скали. Макар и да е обезопасено мястото около една част от брега, огромни пространства са опасни за неопитните туристи.

Със сигурност тук стават невероятни веселби, но  малко пренаселено ми се стори, имайки предвид, че това лято търсехме пълно уединение. И все пак Камен бряг е прекрасно място със свой дух, което да ти помогне поне за малко да скъсаш с цивилизацията. Засега. Видях, че има новопостроени вили, както и малък затворен комплекс от 4-5 къщи и дано това да не е началото на края и на това селце.

Тъй като лятото си отива, а спомените от прекрасния морски август започват да избледняават ще си доставя удоволствието да си припомня отново Северното Черноморие.

Започнах с Шабла, където базирахме едномесечния си лагер. Продължавам с местата, които обиколихме – в обратен ред, според впечатленията, които оставиха.

Национален резерват Яйлата.

Това е приморска тераса, разположена на 300 декара земя, отделена от морето с 50-60 метрови скали. Намира се на 2 км. от Камен Бряг.

Когато бях дете и пътувахме за морето, винаги ми тупкаше сърцето, когато пристигахме по изгрев и виждах водата за първи път. За съжаление, изгубих това чувство с годините. Когато обаче стъпих в началото на Яйлата усетих отново това сърцебиене – мястото е уникално. Просто от гледката ти спира дъхът. Без да преувеличавам.

Ако се върви успоредно на морето, Яйлата започва от Камен Бряг и свършва чак до курорта Русалка /онази на Баневи/.

Височината е страховита и над морето не е обезопасено. Жалко, че снимките не могат да пресъздадат усещането за бездната, която дебне под краката ти, ако направиш само една погрешна стъпка.

В тази връзка – обуйте си удобни обувки, ако искате да обиколите всичко и да не се подхлъзнете някъде. Носете си шапка, намажете се против слънце и задължително си носете вода. Ако сте с деца или домашни любимци, не ги изпускайте нито за секунда от погледа си. Всъщност дръжте ги плътно за ръка или на каишка, защото скалите са много високи, а падането може да е фатално.

Все пак имаше някъде пътечка, по която семейство с две дечица бяха стигнали и се къпеха в малко заливче с плитка вода.

Яйлата има много богата история – била е пещерен град със 101 жилища, строени са гробници в скалите, има останки от крепост, имало е място за разтоварване на кораби, в което много антични, средновековни и турски кораби са потънали при героични битки. Мястото е предпочитано от иманяри, подлъгани от легендите, че златни монети буквално изскачали изпод земята, когато завали пороен дъжд.

На различни видове птици обаче Яйлата е пребогата. Птиците ползват скалите за свои жилища. Най-известни са кормораните и дроплите.

Тъй като бяхме с дете и куче, не стигнахме до скалната църква „Св. Панталеймон“, която също е в скалите и пострада при земетресението в Шабла.  Видяхме я затворена и вероятно са я укрепвали, както писаха в медиите.

И сега си позволявам да постна тук една снимка, на която, разбира се ще цитирам източника. Правя това, защото едва ли ще мога да снимам Яйлата през зимата, а тогава тя е още по-красива и опасна.

Авторът на снимката е Николай Генов. Описал е много точно очарованието на всички диви места по Северно Черноморие. Публикацията намерих в сайта на Photosyntesis.

Изчерпателна информация за историята на Яйлата има в сайта на Шабла и региона. http://shabla.be/region/yailata_reserve/

Върви си времето и на 15 август моето бебе Ирина, родено с толкова шум, си стана на 2 годинки. Бебето вече е дете, или както то само обича да се представя: „Аз съм Иринка, най-доброто дете.“ Произнесено по доста бебешки, де.

Този рожден ден го празнувахме в Каварна, защото това беше най-близкото цивилизовано място до августовския ни базов лагер в Шабленска тузла.

2 годинки е възраст, в която детето все още не държи на шумни партита с много деца, балони, гости и т.н. Празнувахме така първия рожден ден и май по-развълнувани бяхме ние с татко й, отколкото тя.

Все пак, за да се отбележи подобаващо денят, са нужни само четири неща.

1. импровизирана торта със свещичка

2. поздравления за рождения ден

3. пързалки и люлки

4. не просто подарък, а торба с много подаръци.

Винаги, на всеки рожден ден на Ирина ще си спомням с умиление смелия експеримент, който направихме със списание Моето дете и Розали.

Мая, благодаря ти за идеята и цялата организация. Благодаря ти и че беше до мен през цялото раждане. За първи път си признавам, че не се страхувах, защото и ти беше там.

Отново прочетох в Блогосферата публикация за „Майките“.

Първо разбрах за книгата от Лидия, след това в Гугъл намерих доста писано за нея. Днес видях, че и Моника е писала пак за това. Направи ми впечатление, че всички я четат бързо и през нощта. Включително и аз. Не се стърпях да драсна два реда за това.

Няма да коментирам таланта на Теодора Димова. Думите ми са малко, за да го опиша. Теодора, ако някога прочетеш това – благодаря ти, че си толкова талантлива и че пишеш така прекрасно.

„Майките“ ме беше стиснала за гърлото доста време, след като я прочетох. През нощта. Прочетох я на един дъх, защото няма оставяне. Болеше ме от нея, поплаках си, мислих много за децата и майките, също и каква майка ще съм или вече съм самата аз.

Книгата все още стои на нощното ми шкафче и не мога да я прибера при другите книги. Не мога да я архивирам, нито да я сложа в графата „просто прочетено“, но ми е трудно да се връщам често към нея. Просто тази книга боли. Особено сега, когато имам дете и я чета по друг начин.

Препоръчвам. Задължително четиво за всеки родител. Задължително препрочитане, всяка година след всеки рожден ден на детето му.

За първи път от четири години на море. За цял месец. Не помня почивка за повече от седмица от години. Затова се понесохме към Северно Черноморие цял керван – двама възрастни, едно дете и куче.

Предимства на пътуването към Северното Черноморие:  всичко след Каварна е диво, забравено и някак подминато от цялата хотелска и строителна истерия. Тук няма хотели, дискотеки, софийски барове, шезлонги по плажовете. Всъщност плажовете са неохраняеми навсякъде. Луксозни места няма. Има къмпинги, квартири и семейни хотелчета. Няма курорти, а селца, които предлагат места за летуване. Затова има малко туристи, точно толкова колкото да запълнят къмпингите и местата за опъване на палатки. Прекрасно – никаква гмеж по плажовете, улиците и пътищата.  Животът е ситуиран в къмпингите на Шабла и Дурнкулак и вилите на селцата. Вечерите са тихи, защото хората, които идват тук също търсят спокойствие и тишина, кръчмите затварят най-късно в 12 вечерта, а шумни компании така и не срещнах.

плажът на Шабленска тузла през уикенда

Пътят е прав, в отлично състояние и няма трафик. Е, изключвам румънските коли, които идват на плаж през уикендите, но те са дисциплинирани шофьори и пътуването е спокойно. Изобщо, цялото пътуване по пътя за Варна и Северното Черноморие няма нищо общо със стреса и кофти тръпките на тесните и натоварени пътища, тройните изпреварвания и срещите с киселите гъзари по Южното.

пътят е прав и спокоен на повечето места

Интересното по пътя е, че морето не се вижда директно. Виждат се плодородните добруджански земи, засятите ниви, десетките вятърни генератори, но морето е далеч от пътя. Като казах генератори, няма как да не спомена „WOW ефекта“, който предизвикват у всеки простосмъртен, който не е виждал такова чудо, мултиплицирано на едно място.

вятърни генератори, близо до Нос Калиакра

Ще продължа с инфо и лични впечатления от Шабла, Крапец, Дуранкулак. Дотогава вижте много полезен сайт: www.shabla.be

Разхождах се сутринта, за да снимам из къмпинг Добруджа до Шабла, когато се чу адски тътен. След секунди земята се разтресе.

5 по Рихтер с епицентър Черно море. Беше не повече от 5 секунди, но усещането е кофти. Бях на асфалт, а около мен имаше бунгала – дори без опасност нещо да се срути върху теб, си е страшно да загубиш почва под краката си.  Докато хората наскачаха навън, вече тичах към нашето бунгало – Пламен, Ирина и кучето бяха там. Малко уплах, хората се суетяха и всичко отмина. 

Като споменах кучета – къде останаха героичните истории за куджовци, които усещали земетресенията, спасявали бебета и изкарвали семействата навън. Нашата мастия не беше разбрала нищо, а докато земята се тресеше, едно малко ретривърче пред очите ми подскочи, очевидно събудено от труса. Дотук с умните ретривъри /каквато порода се пише и нашата/ и инстинктите им.

Малко инфо от други хора: Къмпинг Добруджа е на няколко километра от град Шабла. Хората, които работят тук /магазинчето, кръчмите, бунгалата/ разказваха, че в къщите им са падали мазилки, на места децата държали телевизорите и компютрите и не искали да излизат навън. В една къща е паднал бойлер. Слава Богу, няма сериозни разрушения и жертви. Хората са си на плаж, карат си лодките, един джет си пори вълните, всички са спокойни.

Та така, поздрави от Шабла.

За къмпинга и условията ще пиша допълнително. Има полезна информация за всички, които мислят да идват насам.

Днес започна Световна седмица на кърменето 2009.

Мотото: “Кърменето в извънредни ситуации. Готови ли сме?”

Кампанията се провежда всяка година в повече от 120 държави. От шест години се провежда и в България. Огромна заслуга за това имат Ла Лече Лига България и всички партньори и медии, които подкрепят каузата. От мен лични благодарности на две жени и майки, с чиито имена свързвам каузата: Бу  и Хедра. Почти всички майки, които кърмят и имат достъп до Интернет ги познават, защото поне веднъж са получавали помощ, съвети и кураж. Сигурна съм, че доста от тях са въздъхвали като мен: „Добре, че ги има!“.

Като една пристрастена /макар и бивша/ кърмачка искам да спомена и мястото, на което много майки получават помощ и разбиране – Кърмаческият форум на БГ мама.

Пиша всичко това с усмивка и малко носталгия. Кърмих 1 година и 2 месеца, в които лично се убедих, че кърменето не е просто полезен начин на хранене, а връзка, която изграждаш с детето си. Няма как да я обясниш, трябва да я почувстваш.

Когато пишех блога за първата годинка на Ирина в Розали се опитах да бъда полезна /колкото мога/ на бъдещите кърмачки с личните си преживявания. Понякога, освен практическа помощ, майката има нужда от насърчаване и малко кураж от други майки. Кърменето е естествен процес, но някой трябва да помогне, така както се помага през първите дни с бебето – да ти покажат, да ти помогнат малко, да те  успокоят, че се справяш и всичко е наред. 

С малко носталгия си припомням:

Първото кърмене  

Нямам кърма – реален проблем или заблуда

Отслабване и кърмене

Радвам се, че 90% от приятелите ми гласуват. Горда съм и с брат ми, който на предишните избори трябваше да накарам насила да се замъкне до изборната секция. Сега е на 23 години и има сериозна и аргументирана позиция относно избора си. Надявам се повече хора на неговата възраст да са осъзнали отговорността, която носи гласа им.

В 14 училище в Банишора, където все още гласувам, беше пълно с хора. Чаках на опашка, за да пусна бюлетините. На дъската в класната стая бяха записани данните за нашата изборна секция:

909 регистрирани

450 гласували до 12:00 часа

Все още има време и всеки може да гласува. Дори нашата приятелка Нора, която лежи в Окръжна болница в момента и е оперирана, е слезнала до специалната секция, която е организирана там и дала гласа си. Браво, за което!

Понеже сме някакъв си корпоративен клиент на Вивател и имахме бонуси и подаръци за миналата година, си избрахме едно малко принтерче.

Модел: Samsung Digital Photo Printer SPP – 2020

Приложение: за печат на снимки във формат 10х15см

Технология: трансферна лента /не е мастиленоструйна технология/ с доста приятно качесто. Ако трябва да съм точна, много по-добро качество от кварталното фотостудио, от което съм получавала доста странни отпечатъци.

Цена на копие: 0,41лв.  /включва консумативите – трансферната лента и фотохартията/ При покупка получаваш принтерчето, хартия и лента за 120 копия. Отпечатването на едно копие става за по-малко от минута. Нанася цветовете последователно.

Цена: около 200-250лв. На нас ни излезе около 75лв.

Доволна съм!

„Купуването и продаването на гласове е престъпление.“

Звучи точно като предупреждението върху кутиите за цигари. Колко много вредят на здравето, пък как всички си ги продават и купуват и бизнесът си цъфти.

Същата работа и с гласовете – то е престъпление, ама никой не се е спрял да го прави. Бизнесът също си цъфти.

Аз ще гласувам. Както на всички избори. И това е последният ред за политика, който пиша в блога. Не ми се потапя излишно в цялата помия.